Как да се разболееш правилно
Ден 1.
2019 година: Нещо кашлям.
2020 година Чувствам гърлото си като че ли леко надрано. При преглъщане има някаква характерна болежка. Не е кой знае какъв брой мощна, само че си е там. Болката е доста лека, само че не знам дали ще ескалира. Ще преглътна още десетина пъти и ще засичам дали има някаква разлика.
Ден 2.
2019 година Нещо кихам.
2020 година Сякаш носът ми е малко по-пълен от елементарното. На няколко пъти аха да кихна, само че го сдържах, тъй като в случай че кихна в действителност ще позволи с по-голяма мощ мисълта, че това може би да е ковид. От друга страна обаче, в една от осемте хиляди публикации, които четох по тематиката, видях, че кихането особено не е чак толкоз особено за ковид. Дали в действителност таман това, че кихам в последна сметка не значи, че действително нямам ковид?
Ден 3.
2019 година Нещо май подвигнах температура.
2020 година Температурата ми е 37.3. И като че ли имам възприятието, че тъкмо като пъхна термометърът тогава се повишава, а като го махна пада. За да се уверя дали има някаква разлика я премерих 14 пъти за последните два часа. За да съм сигурен, че не е на психосоматична основа си взех инфрачервен термометър и помолих майка ми, когато виждам телевизия ненадейно да го допре до челото ми и да регистрира стремително какъв брой е. Проблемът е, че по малкия екран пък непрекъснато има неща за ковид и отново не мога да преценява.
Ден 4.
2019 година Ще ида до аптеката за едно прахче.
2020 година Това, че похарчих 180 лв. не е чак подобен проблем, значимото е да съм добре. 120 са за имуностимулатори, 60 за общоприетите неща. Но забравих едни опаковки, за които чух, че са положителни и ще мина да ги взема. А и у дома май има останали, тъй че ще прибавя и от тях. Измислил съм го: 12 типа хапчета дневно са нещо, което да не претрупа черния дроб, а в това време да свърши и някаква работа.
Ден 5.
2019 година Оттук насетне май ще почна да разлепям.
2020 година Не мога да преценява. Уж малко се усещам по-добре. Бе напряко бива. Само че нали минавало безсимптомно или единствено с леки признаци. Като кашлям се протоколирам на телефона и изпращам записа на разнообразни другари, с цел да ми оказват помощ да схвана дали кашлицата ми е малко по-необикновена от естественото.
Ден 6.
2019 година Бе всичко като че ли е наред, единствено да не заразя някого.
2020 година Опитвам се да си спомня всички хора, с които съм общувал в последната седмица. Два рожденни дни, няколко сбирки в офиса, мач с другари...Дали да не направя общ чат, в който да пиша на всички, че не се усещам добре?
Ден 7.
2019 година Мина ми.
2020 година Така и по този начин изхарчих доста пари и нерви, в този момент си мисля, че можеше просто да се бръкна за един тест и да схвана всичко. Само че ще би трябвало да наема различен човек, който да стои в уеб страницата с резултатите и да рефрешва непрестанно, тъй като не мога да понеса толкоз огромно напрежение.
Автор: Райко Байчев
2019 година: Нещо кашлям.
2020 година Чувствам гърлото си като че ли леко надрано. При преглъщане има някаква характерна болежка. Не е кой знае какъв брой мощна, само че си е там. Болката е доста лека, само че не знам дали ще ескалира. Ще преглътна още десетина пъти и ще засичам дали има някаква разлика.
Ден 2.
2019 година Нещо кихам.
2020 година Сякаш носът ми е малко по-пълен от елементарното. На няколко пъти аха да кихна, само че го сдържах, тъй като в случай че кихна в действителност ще позволи с по-голяма мощ мисълта, че това може би да е ковид. От друга страна обаче, в една от осемте хиляди публикации, които четох по тематиката, видях, че кихането особено не е чак толкоз особено за ковид. Дали в действителност таман това, че кихам в последна сметка не значи, че действително нямам ковид?
Ден 3.
2019 година Нещо май подвигнах температура.
2020 година Температурата ми е 37.3. И като че ли имам възприятието, че тъкмо като пъхна термометърът тогава се повишава, а като го махна пада. За да се уверя дали има някаква разлика я премерих 14 пъти за последните два часа. За да съм сигурен, че не е на психосоматична основа си взех инфрачервен термометър и помолих майка ми, когато виждам телевизия ненадейно да го допре до челото ми и да регистрира стремително какъв брой е. Проблемът е, че по малкия екран пък непрекъснато има неща за ковид и отново не мога да преценява.
Ден 4.
2019 година Ще ида до аптеката за едно прахче.
2020 година Това, че похарчих 180 лв. не е чак подобен проблем, значимото е да съм добре. 120 са за имуностимулатори, 60 за общоприетите неща. Но забравих едни опаковки, за които чух, че са положителни и ще мина да ги взема. А и у дома май има останали, тъй че ще прибавя и от тях. Измислил съм го: 12 типа хапчета дневно са нещо, което да не претрупа черния дроб, а в това време да свърши и някаква работа.
Ден 5.
2019 година Оттук насетне май ще почна да разлепям.
2020 година Не мога да преценява. Уж малко се усещам по-добре. Бе напряко бива. Само че нали минавало безсимптомно или единствено с леки признаци. Като кашлям се протоколирам на телефона и изпращам записа на разнообразни другари, с цел да ми оказват помощ да схвана дали кашлицата ми е малко по-необикновена от естественото.
Ден 6.
2019 година Бе всичко като че ли е наред, единствено да не заразя някого.
2020 година Опитвам се да си спомня всички хора, с които съм общувал в последната седмица. Два рожденни дни, няколко сбирки в офиса, мач с другари...Дали да не направя общ чат, в който да пиша на всички, че не се усещам добре?
Ден 7.
2019 година Мина ми.
2020 година Така и по този начин изхарчих доста пари и нерви, в този момент си мисля, че можеше просто да се бръкна за един тест и да схвана всичко. Само че ще би трябвало да наема различен човек, който да стои в уеб страницата с резултатите и да рефрешва непрестанно, тъй като не мога да понеса толкоз огромно напрежение.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ